Проф. Здравко Попов: Проектът за стратегическа автономия на Европа се оказва утопия
" Ако се освободим от идеологическите тълкования, явно ще забележим самобитен удар върху консумативните общества. След Втората международна война значително беше изоставена тази чудесна европейска просветителска концепция за гражданските общества. Предвид мощното икономическо развиване, самобитните благоденствия, които породиха в западния свят, разрешиха да се появи този нов конструкт - за така наречен консумативни общества, които използват повече, в сравнение с им е належащо. Които живеят в комфорт, които се усещат задоволително свободни. Ние имахме модел на консумативни общества, които бяха самобитна сексапил за нашите общества още във времето на Студената война. Това, което в този момент се случва, е тъкмо удар върху консумативния вид човек и консумативните общества. Те би трябвало да се върнат в някаква предишна обстановка - да употребяват единствено това, което е по отношение на належащите им потребности. Имам потребност, условно, от 5 чифта обувки, само че в къщата ми има 30 чифта обувки... Ще има едно отрезвяване на този консумативен разгул. Ще се върнат тези общества към по-скромен модел на живот. То ще е вследствие точно на тази световна преорганизация и рецесия, която овладява целия свят. "
Този коментар направи пред Деян Йотов от БНР проф. Здравко Попов, посланик, президент на Института за обществена политика. По думите му тази смяна ще има " потребен темперамент ".
Попов е на мнение, че планът за стратегическа автономност на Европа, стартиран малко преди пандемията, " през днешния ден се оказва една химера ".
" Няма първични материали на територията на Европа - толкоз доста, че да може тя да се самозадоволява ", акцентира той.
" Европа не може сама да се изхранва, не може сама да се задоволява със първични материали, не може сама да се пази. Тя се оказва в действителност доста подвластна. Тя е подвластна от изток и запад по едно и също време. Въпросът е дали има задоволително умни държавни управления, които биха могли да намерят относително подобаващите формули. На Европа, която има прекалено много дефицити и неналичия. И това я прави уязвима и от изток, и от запад. ", съобщи Здравко Попов.
По времето на Барак Обама в Съединени американски щати глобите като инструмент на външната политика бяха изведени като приоритет в огромните мозъчни центрове - да се създаде така наречен изкуство на глобите, посочи проф. Попов в предаването " Събота 150 ". Той открои и рисковете от политиката на наказания.
" Няма и излизане от нея. Не можеш да кажеш, даже и да виждаш, че може и да си сбъркал с някои от глобите, не можеш да кажеш - о, скърбя, тук май сгреших, да анулира една глоба, тъй като виждам, че нямам изгода, даже имам щета. То е нещо като взел си генералното решение и би трябвало да следваш логиката на този развой. "
" Путин и Горбачов са две разнообразни вселени. Дали Горбачов би могъл да бъде Путин? Би могъл да бъде. Той наследява една тоталитарна система и просто можеше да паразитира като водач на тази система, както неговите прародители правеха. Въпросът е дали Путин би могъл да бъде Горбачов. Да понесе в някакъв смисъл напрежението от подобен вид промени, които Горбачов направи по време на перестройката. Струва ми се, че като че ли не би могъл да бъде. В някакъв смисъл моделът на ръководство на Путин пристигна като контрапункт на резултатите и следствията на перестройката и на разпадането на Съветския съюз. Няма по какъв начин да си въобразим, че той би могъл да бъде просто един последовател на тази наклонност ", съобщи още проф. Попов.
" По време на Студената война двете огромни системи - Съединени американски щати и Съветският съюз се намират непрестанно в подготовка и подготвеност за война, войната се възприема като коренен инструмент за разрешаване на спорове и конфликти. Горбачов наследява този инструментариум, с който в този момент си служи Русия, само че направи мощно усещане на Запада с желанието си тъкмо този инструмент да бъде оставен настрани. Това е въпросът - дали империите, които имат хегемонистични ползи и желаят да владеят световно света, биха могли да го създадат по кротичък метод, или безусловно би трябвало да включват в своя боеприпас и военния детайл. "
Този коментар направи пред Деян Йотов от БНР проф. Здравко Попов, посланик, президент на Института за обществена политика. По думите му тази смяна ще има " потребен темперамент ".
Попов е на мнение, че планът за стратегическа автономност на Европа, стартиран малко преди пандемията, " през днешния ден се оказва една химера ".
" Няма първични материали на територията на Европа - толкоз доста, че да може тя да се самозадоволява ", акцентира той.
" Европа не може сама да се изхранва, не може сама да се задоволява със първични материали, не може сама да се пази. Тя се оказва в действителност доста подвластна. Тя е подвластна от изток и запад по едно и също време. Въпросът е дали има задоволително умни държавни управления, които биха могли да намерят относително подобаващите формули. На Европа, която има прекалено много дефицити и неналичия. И това я прави уязвима и от изток, и от запад. ", съобщи Здравко Попов.
По времето на Барак Обама в Съединени американски щати глобите като инструмент на външната политика бяха изведени като приоритет в огромните мозъчни центрове - да се създаде така наречен изкуство на глобите, посочи проф. Попов в предаването " Събота 150 ". Той открои и рисковете от политиката на наказания.
" Няма и излизане от нея. Не можеш да кажеш, даже и да виждаш, че може и да си сбъркал с някои от глобите, не можеш да кажеш - о, скърбя, тук май сгреших, да анулира една глоба, тъй като виждам, че нямам изгода, даже имам щета. То е нещо като взел си генералното решение и би трябвало да следваш логиката на този развой. "
" Путин и Горбачов са две разнообразни вселени. Дали Горбачов би могъл да бъде Путин? Би могъл да бъде. Той наследява една тоталитарна система и просто можеше да паразитира като водач на тази система, както неговите прародители правеха. Въпросът е дали Путин би могъл да бъде Горбачов. Да понесе в някакъв смисъл напрежението от подобен вид промени, които Горбачов направи по време на перестройката. Струва ми се, че като че ли не би могъл да бъде. В някакъв смисъл моделът на ръководство на Путин пристигна като контрапункт на резултатите и следствията на перестройката и на разпадането на Съветския съюз. Няма по какъв начин да си въобразим, че той би могъл да бъде просто един последовател на тази наклонност ", съобщи още проф. Попов.
" По време на Студената война двете огромни системи - Съединени американски щати и Съветският съюз се намират непрестанно в подготовка и подготвеност за война, войната се възприема като коренен инструмент за разрешаване на спорове и конфликти. Горбачов наследява този инструментариум, с който в този момент си служи Русия, само че направи мощно усещане на Запада с желанието си тъкмо този инструмент да бъде оставен настрани. Това е въпросът - дали империите, които имат хегемонистични ползи и желаят да владеят световно света, биха могли да го създадат по кротичък метод, или безусловно би трябвало да включват в своя боеприпас и военния детайл. "
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ